Март

Баба Марта – 1 март

Този ден се приема за начало на пролетта и затова той се посреща с голяма радост. Над вратата или под стряхата се закача червено платно, което стои там до Младенци. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще е хубаво. Бабите не излизат рано, за да не я разсърдят и времето да се развали.
На този ден се палят и прескачат огньове, като това се прави с цел да се изгонят змиите и гущерите.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не се тъче и вари нищо, за да не пада гръм.
По стара българска традиция на този ден се изработват мартеници от усукани червен и бял конец. Всеки връзва на ръката си или закача на врата си мартеница, за здраве и сила, а също и против уроки. Мартеници се връзват още и на домашните животни и на овощните дървета – за здраве и плодовитост.
Мартениците се носят, докато дойдат щъркелите и лястовиците. Като види щъркел, всеки сваля своята мартеница и я закача на цъфнало дръвче или я хвърля към птицата и казва: “Отнесете зимната грозотия, донесете ми пролетната хубосия!” Също така, мартеницата може да се остави под камък. След няколко дни се гледа какво има под камъка и се гадае – ако под него има мравки, през годината ще се родят много агънца, ако има червеи – коне, а ако има божи кравички, ще има много теленца.
Традиционните мартеници са червено-белите, но в различни райони на страната се провят още и червено-сини, червено-бяло-жълти, червено-бяло-зелена или даже от седем цвята.

Свети Четиридесет Мъченици(Младенци)- 9 март

Празнува се срещу болестта шарка(сипаница), за здраве на децата и овцете.
На този ден жените и особено бременните, на вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от реката или кладенеца и напръскват с нея къщата и двора.
Месят се обредни хлябове – младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си , на кръстника и на девера си.
Квасеникът е голям кръгъл хляб с кръсташ в средата. Него също мажат с хляб и раздават на децата и овцете.
Вярва се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата й, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребява като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии
Църковен празник: св.четиридесет мъченици Севастийски
Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.

Благовещение (Благовец) – 25 март

Според народното вярване на този ден долитат кукувиците и лястовиците и известяват наближаването на лятото. Змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето. Тогава се връщат и самодивите и други духове.
За да се посрещне подобаващо лятото, вечерта срещу Благовец се измитат дворовете и изгаря боклука.
За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат:
“Ево! Я като съм доле,
Ти да си в поле,
Като съм в поле,
Ти да си доле…”
Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват:
“Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!”
Вярва се, че на този ден, където има заровено имане, там се появява син пламък. Затова през нощта обикалят иманяри и търсят този пламък. На този ден всеки гледа да е сит и да има пари в себе си, защото според народното вярване, ако чуеш кукувица и имаш пари в джоба си, така ще ти върви цяла година, и обратно.
Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.
Църковен празник: св. Архангел Гаврил. Той съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще зачене от Светия Дух и ще роди спасителя на света.

Април

Мартиния – 14 април

Празнува се в чест на вълците. За да не ядат стоката “връзват” устата им. Пак с такава цел събират гребените, сключват ги в едно и ги поставят в някой ъгъл. Правят това слепешката(мижешком), за да бъдат слепи и като минават покрай овцете, да не ги виждат.
Църковен празник: св.Мартин – римски папа. Заточен е в Херсон, където умира през 637г

Тодоровден

Празнува се главно за здраве на конете. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Най-интересния момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всеки и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Лазаровден (Лазарница, Лазар, Лазарова събота)

Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Основните елементи на празника са два – обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.Мома, която не лазарува не може да се момее.В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница за яйца. На тоя ден на лазарките се не дарява друго освен бели яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството.Има песни за мома, момък, момиче, дете, булка, домакин, овчар, орач и т.н. Във всяко село има мома, която всички момци, моми и хора признават за най-хубава.На такава мома лазарките пеят особена песен:
“- Радо ле, Радке, Лазаре ,тънка тръстика!
Излез навънка, та да ти видя тънката снага.
- Ой , либе, либе! Ой първо либе !
Не си ли видвал тънка топола,
Такава ми е тънката снага.
- Радо ле, Радке, бяла, червена!
Излез навънка та да ти видя бялото лице.
- Ой първо либе ! Не си ли виждал прясна сметана?
Такова ми е бялото лице.
- Радо ле, Радке, бяла ваклушке!
Излез навънка та да ти видя черните очи
- Ой , либе, либе! Ой първо либе !
Не си ли виждал черни череши,
Такива ми са черните очи.”
Големите лазарки ходят и в неделя, като обикалят по кръчмите и дюкяните, на хорото и пеят на събраните там, предимно мъже. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Поминалите обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Вярва се, че на Връбница “разпускат умрелите”, т.е излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска душница, когато всички раздават за умрелите.Жените приготвят обредни хлябове без мазнина и сваряват жито. Същата вечер жените – рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят и кадилница с въглени тамян и се прекадява и се полива с виното гроба.
Църковен празник: Възкресението на Лазар. Исус възкресява Лазар на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.

Връбница (Цветница, Куклинден)

Връбница се чества в неделята преди Възкресение и преминава с един важен обред за момите наречен “кумичене”. Момите ходили на Лазаровден се събират на отделно място и от там тръгват задружно към реката, защото кумиченето става само на реката. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб) или със венци от върба. Всяка мома взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тая мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец. Когато свърши обреда момите вече си имат кумица и не се боят от това, че може да ги отвлече змей. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба, откъдето си взимат осветени върбови клончета. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с вода, в която са натопили върбата. Върбови клончета се слагат на кръста и главата за да не ги болят.
На този ден празнуват всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво.
Църковен празник: Влизането на Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелските текстове Христос влиза в града на магаре, където го срещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като Месиански цар.

Великата седмица (Страстната седмица)

Великата седмица се наричат дните от Връбница до Великден и тя се известна още като страстна седмица. Всеки от тези дни се назовава велик, защото е изпълнен с много страдания и обичаи. Празничната подготовка на Възкресение Христово е строго определена по дни.
Първите дни – понеделник , вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. В срядата не се работи женска работа, т.е на се тъче, на се преде, не се шие.
Велики четвъртък
На Велики четвъртък жените боядисват яйца. Първото се прави винаги червено. С него се потъркват бузките на децата, за да са здрави и червени. Вярва се, че великденското червено яйце е лековито, може да разваля магии и да се бае с него. Едно от яйцата се оставя пред иконата за през цялата година. Великденските яйца или “перашки”, както им казват в Западна България се ядат до Спасовден.
Боядисването на яйцата се извършва от стопанката на къщата и докато не свърши с червената боя трябва да е сама. На този ден момите пишат яйцата. Писаното яйце е възпято в нашите песни. Във всяка шарка на писаното яйце момата или булката освен вещината си е изляла още и сърцето и чувствата си. Много от тия криволички и венчета символизират радост, любов, уважение, здраве и т.н. Докато се пишат тези яйца, момата някога е пеела песни, посветени на нежна и искрена любов към бъдещия или настоящ съпруг. Има специални инструменти за писането на яйцата – “кезапа”,”витриола”, перо от орел. Те се топят в разтопен восък и с него се изписва яйцето след това се пуска в боята, там където се били шарките от восъка, остават бели следи и така става писаното яйце.
Повече снимки на Великденски яйца може да откриете в картината галерия.
Този ден са тачи за предпазване от градушка, затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят за следващите шест четвъртъка (до Спасовден).

Църковен празник: Според Църковните обичаи на този ден се извършва Тайната вечеря на Христос и 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След тази вечеря по време на молитва идват войници и Христос е хванат. Свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики петък
Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Този де се нарича още разпети петък. По време на богослужението този ден от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. Вечерта се обикаля с нея около храма и символично се извършва погребението на Христос. На този ден стопанките замесват и приготвят козунаци и великденски сладки.
Обредна трапеза: Обредните Великденски хлябове са също така разнообразни и с различни шарки като тези на Бъдни вечер.
Велика събота
Църковен празник: На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос, намират го празен и пред тях се явява ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.

Великден (Възкресение Христово)

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.
Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая “люленки”. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.
През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.
Вторият ден на Великден се нарича още “разтурни понеделник”, свързан с обичая “размятване на яйца” за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.
Поздравът “Христос воскресе” се спазва 40 дни.
Седмицата след Великден се нарича Томина неделя.

Томина (Празна, Светла) неделя

Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.  Църковен празник: Този празник е свързан с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава остава израза “Тома неверни”, а денят е наречен Томина неделя.

Софинден

Този празник се чества в понеделника след Томина неделя. Тачи се за предпазване от суша. Жените не перат или ако перат не доизсушават дрехите. Мъжете не копаят, не сеят, за “да не изсъхва храната”. Тези забрани се свързват и със здравето на хора и добитък. Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Против пъпки и рани на Софинден всички си измиват лицето и ръцете с вода, в която е потопено червено яйце. Не се вари мляко, за “да не се вдига” млякото от говедата и да не стават рани. Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.

Май

Йеремия (Еремия, Зъмски ден, Ирима, Ирминден ) – 1 май

Този ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. В народните представи змиите излизат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на йеремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове.
Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания:
“Бягай, бягай гъдурийо!
Ето ти я Еремия,
Ке ти мотат черевата
Со железно мотоило”
или
“Бягайте, змии и гушчерици!
Я я арамията зад вратата,
Къа ви а сече главата,
Къа ви а фърли у барата.”
В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум изричат същите думи.
Друг обичай, който се изпълнява на този празник е газене подници (глинен съд за печене на хляб). Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия.
На места, за да пропъдят змиите, запушват дупките в стените с парцали или тор, запалени от накладения сутринта огън.
В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия – болест, причинена от различни зли сили.
В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.
Църковен празник: св.Йеремия – юдейски пророк. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света. Предрича още, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.

Гергьовден (Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън) – 6 май

Народен празник в чест на Св. Георги, който според народа е покровител на овчарите и стадата. Този празник е свързан с богата обредност, която засяга всички страни от живота на българина. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и осигуряване на здраве и благополучие.
В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичва дома и кошарите. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша, а когато се върнат се извършва обредно доене. На Гергьовден се коли агне като жертва на светеца – покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави на зелено в църковния двор, край селото, край кошарите. Освен печеното агне се носят и други обредни храни. Особено място заема Гергьовденския хляб. В Източна България младите булки стоят прави да трапезата, за да станат високи конопите. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. Около трапезата цял ден се играят Гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или бременна жена със зелено клонче. За здраве всички са мерят и се люлеят на люлки. Със същата цел сутрин рано на празника здрави и болни се търкалят в росна трева. За плодородие всеки стопанин заравя Великденско червено яйце във средата на нивата си. На места се пали и сламата останала от Коледната вечеря на нивата.
За да не се вземе плода на нивите и млякото от добитъка чрез магии, стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъка като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (виж ладуване).
Гергьовденски курбан: За този обичай се избира първото родило се мъжко агне. Окичва се се цвете, на дясното рогче се закрепва свещичка и се запалва преди коленето. В Южна България колят агнето в градината под плодородно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак на челата на децата, за да не ги ловят уроки. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката – “да тече млякото като вода”. Гергьовското агне се пече цяло и се окичва със стрък зеленина.

Гергьовденски хляб: Боговица, кравай, колак, пита за Св.Георги, просфор, овчарник, кошара, балтак и др. – приготвянето му става предишния ден. Забърква се с нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна – с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката е облечена в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец.
Църковен празник: Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и от християни, и от мюсюлмани. Син на богати родители – християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е обезглавен в 288г. по времето на император Диоклетиан. Св. Георги се превръща в покровител на войната и войската. Народни поверия описват Св. Георги като змееборец и драконоборец.
Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло, свинска пача, яйца.

Герман (Герман градушкар) – 12 май

Народен празник за измолване на дъжд и предпазване от градушка. Според народното вярване има четири градушкари: Герман, Вартоломей, Лисе и Видовден. Но от всички Герман е първият и главният градушкар. На този ден никои не смее да работи каквато и да е работа, особено полска. Не се впрягат и воловете. Това се прави да не бие градушка. Ако през лятото бие градушка се вярва, че някой от селяните е излизал в полето тайно.
Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите – мъже, жени и деца и викат: “Германе,върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!”
Обичаите за дъжд са два – Герман и Пеперуда.
Герман: Този обичай се изпълнява много често в деня на пеперудата, но винаги след нея. Познат е предимно в Северна България. Участници са момичета, по рядко възрастни жени. Момите правят кукла от кал, която прилича на човек и е с размер от двадесет до петдесет сантиметра . Тази фигурка изобразява гол мъж с ясно очертани мъжки полови белези и се възприема като мъртвец. Над тази кукла се извършват всички обреди, които се извършват при погребението на човек. Готовата кукла се поставя върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано за случая. Окичва се с цветя и се погребва. На третия, деветия или четиринадесетия ден се изравя и се хвърля във вода. Прави се с цел Герман да предпази селото и полето от градушка.

Пеперуда: В него взимат участие дванадесет – тринадесет годишни момичета. Основното обредно лице – пеперудата- е винаги сираче, облечено в стара риза и босо. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен – молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе.След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога -яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото се търкаля и по начина му на падане се гадае за реколтата.
Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
Повече снимки от обичаите Герман и Пеперуда ще откриете в картината галерия
Църковен празник: Св.Герман, патриарх цариградски, който живял във времето на император Анастасии.

Константин и Елена (Костадиновден) – 21 май

Този празник обикновено се празнува без обичаи и обреди. Тачи се само в някои райони на страната и се чества за предпазване от градушка. На този ден колят курбан и цялото село се събира на обща трапеза. В Родопите това е голям празник на овчарите. В Южна България традиционен за празника е обичаят нестинарство.
Църковен празник: почти в цялата страна този ден се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и неговата майка Елена. Според преданието Елена открива Христовия кръст в Палестина (Кръстовден). По време на управлението на Константин Велики в издаден Миланският едикт (313г.), с който християнството става държавна религия.

Спасовден – 28 Май

Този празник е подвижен и се чества на четиридесетия ден след Великден. На този ден Христос заедно с Богородица и апостолите, се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и се възнася на небето. Това е последният Велики четвъртък. Вярва се , че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница. Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници.
Спазват се забраните за работа – не се пере, не се шие, тъче, оре.
Характерни за този празник са и обичаите за дъжд. Момите облечени като булки се хващат на хоро. Вярва се, че те ще се омъжат до следващият Спасовден.
На този ден се изпълнява и обичаят “ходене на росен”. Народът вярва, че росенът цъфти срещу Спасовден и тогава идват да го берат русалиите и се кичат с цветовете му. Вечерта преди празника болните отиват на местата, където се знае, че цъфти росен. Те лягат на земята и до тях се оставят нова кърпа, специално приготвен хляб и паница с вода. По това какво има върху кърпата или в паницата на следващата сутрин, гадаят за съдбата на болния. Ако има зелено листо, това означава оздравяване, ако има пръст или суха шумка – предвещава смърт. Донесените неща се оставят на поляната. Често болният изпива водата от паницата или се търкаля в росната трева с надеждата да оздравее.

Петдесетница

Празнува се на петдесетия ден след Великден и винаги в неделя. Преди празника, в събота се прави една от най-големите задушници през годината – Черешовата задушница. На гробовете се носят храна и плодове, и се правят помени.
В този ден Богородица и апостолите се събрали на молитва в Йерусалим. По време на молитвата от небето слиза Светия дух, във формата на пламъци. Хората видели това чудо, повярвали в Бог и се приобщили към Христовата вяра.
Във храмовете се отслужва тържествена литургия и вечерня, тъй като се смята , че в този ден е поставено началото на христовата църква. Свещениците хвърлят орехова шума като символ на слизането на Светия Дух над апостолите.

Свети Дух (Русаля)

Заедно с Петдесетница, това са последните празници от Великденския цикъл. Свети Дух се празнува на петдесет и първия ден след Великден. Тези празници слагат началото на Русалската неделя.
Русалската неделя:
Вярва се,че през тази седмица идват русалиите, които са нечисти и зли духове, затова различните обреди имат за цел да ги умилостивят и да им въздействат, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. Хората украсяват домовете си с венци от цветя и треви, орехова шума и пелин. Играят се русалски игри, пеят се песни, правят се курбани.
Според народното вярване тези дни завършва русалската сеитба, започнала на Спасовден. През цялата седмица в къщите държат пелин и орехова шума. Пелин носят още и на краката, за да се предпазят от русалска болест. Спазват се строги забрани за работа. Жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат. Не се спи през деня и особено на открито. Хората избягват да ходят из полето и нивите, за да не настъпят трапезата на русалиите, която се смята за най-опасното място и се вярва, че който стъпи върху нея, задължително се разболява и е възможно да умре. За най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалския петък.
Ако някой се разболее през тази седмица, той няма или много трудно ще оздравее.
През целият период по къщите обикалят русалии, пеят песни и играят. Те са облечени в специално облекло и извършват магически действия. Целта им е да радват русалките и те да карат житата да растат, лозята и овошките да дават богат плод. Там където са минали русалиите, никой не се разболява.
В Северозападна България през седмицата обикалят русалци или калушари. Те имат главатар, наречен ватафин, който знае магии и заклинания и познава чародейни билки. Това звание се предава по наследство. Ватафинът определя останалите участници, които трябва да са честни, пъргави и издръжливи. Калушарите са винаги нечетно число, най-често седем. Всеки член на тази група полага клетва и целува знамето и тоягата на ватафина, след което му се дава русалска тояга. Те трябва да са постили три дни, преди да положат клетвата. Русалско знаме се прави от бял ленен плат, закрепен на дълга тояга, на чийто връх има завързана китка от лековити билки. От тези билки се пришиват в четирите края на платното. Тоягата на русалиите се прави от дрян , ясен или явор и цялата е нашарена и окичена с метални дрънкулки. Тази тояга се използва всяка година. Нова не се прави. На калпака си русалиите носят венец, а на цървулите си имат малки звънчета и метални дрънкулки. В дружината има и свирач, който свири на кавал, гайда, дудуче или зурла. Носят със себе си гърне с лековита вода, нова зелена паница, пълна с вода, чесън и оцет. Калушарските игри са два вида – за берекет и за здраве. Когато отиват при болен, те го покриват с черга и играят около него, подредени по възраст. Ватафинът стои извън кръга и държи знамето и паницата. Танцът е ту по-кротък , ту става по-буен. Подхвърлят болния нагоре, а ватафинът го разтрива с оцет, знамето се надвесва над него. Танцът започва отново, но този път русалците прескачат болният три пъти. Дават му да пие от водата в паницата. После разбиват гърнето и разплискват водата около него. Болният става и побягва. На негово място падат двама – трима калушари, хипнотизирани от ватафина.