Юни

Свети Вартоломей (Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи) – 11 юни

Празник честван в деня на апостолите Вартоломей и Варнава. Според народните представи Св.Вартоломей е господар на небесните стихии – градушки и гръмотевици. Затова на този ден не се работи на полето, жените не си мият главите за да не станат “въртоглави” и “щури”, т.е да не страдат от главоболие и световъртеж. Със същата цел не се впряга добитъка.
Църковен празник: Св. апостол Вартоломей и Св. апостол Варнава, които са христови ученици. Смята се, че Св.Вартоломей превежда Евангелието на индийски.

Св. Елисей (Лисе, Лисо) – 14 юни

Празнува се за предпазване от град, защото Св.Елисей е един от тримата градушкари, които водят тъмните облаци, пълни с градушка, а зимно време – виелици.
Празнува се за предпазване от болестта “лисо”, т.е косопад. Духът, който предизвиква и може да излекува тази болест се нарича Лисо. На този ден всички, които имат подобен проблем палят свещи, а също така ходят на полето и се поливат с вода от лековити билки.
Църковен празник: Св. пророк Елисей, който е изпреварил Христос, 816г.

Видовден – 15 юни

В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Вартоломей и Елисей. Спазва се забраната да не се работи. В отделни райони на Югоизточна България на този ден стават рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че по този начин човек ще е здрав и весел. Народното вярване е, че градушката идва като божие наказание за сторени грехове и за това трябва да се празнува Видовден, “за да не види Господ греховете”.

Еньовден (Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка) – 24 юни

Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магьосниците – бродници, през нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви.
Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка.
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването. В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля.

Еньова буля: Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една за всеки член от семейството) и ги поставя в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува “под звездите” под трендафил. Сутринта момите приготвят Еньовата буля (четири – пет годишно момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и булчински украси на главата). Цялата група обикаля селото, като момите се изреждат да носят Еньовата буля. На всеки кладенец или чешма спират, излизат на полето по ниви, градини, кошари, като пеят еньовденски песни за плодородие и любов. По време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. Към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори се приемат за предсказание. След обиколката групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни – предсказания. Ако надпяването е само на момински китки, се гадае за женитба, а ако се правят китки за всички се гадае за здраве и плодородие. Църковен празник: Рождението на Св.Йоан Кръстител.

Петровден – 29 юни

На Петровден завършват Петровите заговезни, като започват от първата седмица на Петдесетница. Коли се пиле, наречено петровско. Месят се обредни хлябове и се ядат ябълки петровки, които на места се раздават като помен за умрелите. В някои селища на този ден се правят сборове.
Църковен празник: Св. апостоли Петър и Павел. Според народа те са братя. На този ден се чества св. Петър, изобразяван като светец в бели одежди, държащ ключовете от Райските порти. Той определя коя душа е праведна и коя не и решава кой да отиде в Рая след смъртта. Св. Павел се чества не канонично на следващия ден – 30 юни.

Павловден (Павльовден, Павлувден) – 30 юни

Народен празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден не се работи и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за де не се сплъстява и червясва брашното.
Църковен празник: Според църковния календар Павловден се празнува на 29 юни (Ден на Св.апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни).

Юли

Свети Врач – 1 юли

Свети Врач е народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари. Свързан е с вярата в светите лечители Кузма и Дамян. На този ден жените не работят, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Всички врачки и баячки изнасят набраните на Еньовден билки и ги сортират коя билка за коя болест се употребява.
Вечерта срещу празника болни, недъгави и слепи хора отиват да преспят в църквата или параклиса, посветен на светците. Често се правят курбани.
Църковен празник: Християнски култ към двамата братя лечители, чието житие е изпълнено с много чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота и др. Известни са и като Св.Безсребреници, тъй като не вземали никакво възнаграждение.

Илинден – 20 юли

Това е един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Според народното вярване св. Илия властва над светкавиците и гръмотевиците. Той обикаля небето със златна колесница с цел да убие ламята, която пасе житата. Св. Илия хвърля по нея огнени стрели – гръмотевици и светкавици. Ако има само светкавици, тогава хората казват, че това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата.
Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно – бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.
Това е празник на кожухарите, кожарите, керемидарите, самарджиите.
Църковен празник: на този ден православната църква чества св.Илия- юдейски пророк, привърженик на Йехова и враг на жреците. В описанията на Стария завет той е представен като аскет скитник и последовател на единния Бог.

Пантелей (Пантелей пътник, Воден Пантелей) – 27 юли

Народен празник, свързан с поверието, че на този ден може да се случат лоши работи, ако не се спазва обичаят. Жените не работят, слепи и болни посещават лековити извори и обричат курбани за здраве.Празнува се за предпазване от порои и наводнения.
На този ден също празнуват врачките и баячките, защото Св.Пантелей бил велик лечител на всички болести.
Църковен празник: Св. Великомъченик Пантелей, родом от Никомидия, подложен на жестоки мъки заради вярата си. Бил пален със свещ, хвърлен в морето, но останал невредим; хвърлян на зверовете, но останал незасегнат; сложен в бъчва с гвоздей и търкалян, но пак останал невредим. Най-после бил посечен с нож. Но вместо кръв потекло мляко, а дървото, за което бил вързан се разлистило, цъфнало и дало плод.

Август

Макавей – 1 август

Това е първият от дванадесетте Макавееви дни. Всеки един от тези дни се нарича на месец от годината, като се започва от септември гадаят за времето през годината. Вярва се, че каквото е времето на даден ден, такова ще бъде и през наречения му месец.
В Северозападна България има обичай на този ден всички зетьове да се събират в къщата на тъста си. След гощавката, най-старият зет подгонва по-младите в двора и ги бие. Това се прави, за да са плодовити овцете, кравите, кобилите.
На места този ден се нарича Егус и се празнува в чест на огъня и вълка. Според народното вярване, който работи на празника или къщата му ще изгори или вълк ще изяде някое от животните му.
Църковен празник: Св. седем мъченици братя Макавеи. Майка им е Соломония, а баща (учител) Елеазар. Загиват за вярата си по времето на сирийското господство над еврейския народ.

Преображение Господне – 6 август

Според народното вярване през нощта срещу Преображение на небето са появява и отваря Божата порта и Господ се явява. Когато човек няма грехове, той може да види тези порти и каквото поиска, Господ му го дава. Подобно вярване съществува и на Богоявление.
На тоя ден не се яде грозде. Първо гроздето се носи в черквата, прекадява се от свещеника, разнася се по домовете и тогава може да се яде.

Голяма Богородица (Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица, Голяма черква ) – 15 август

Денят се празнува в чест на св. Богородица, която е покровителка на семейното огнище, на майчинството и жените. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона – дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”. На места се колят курбани и се правят сборове.
В Търновският край деня се празнува за здраве на воловете, както на Власовден на други места.
Църковен празник: празникът е свързан със смъртта на св.Богородица. На 64 години тя се моли в Елеонската планина, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й известява, че след 3 дни духът й ще се пресели в царството небесно. Преди да умре тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите прибират душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден остава празна, защото Богородица възкръсва.
Обредна трапеза: жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

Секновене (Обсечене) – 29 август

Според народното схващане на този ден се “секне” (сече) деня и нощта и се изравняват. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в леговищата си. Скриват се и демоните, самодивите, юдите(иуди), змейовете и пр. Денят се смята за “лош” и на него нищо не се работи. Също така не се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – грозде, дини. Не се пие и червено вино. Това е свързано с вярването за отрязаната глава на св. Йоан.
Църковен празник: православната църква свързва празника с отсичането главата на Св. Йоан Кръстител и носи още името “Обсечение”, “Църн св. Йоан”. Св. Йоан Кръстител е обезглавен по нареждане на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Претдеча. Неговите ученици погребват тялото му, а главата остава като реликва. На същият ден се празнуват и Св.Седмочисленици (Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий) – ученици на Св. Кирил и Методий.