Септември

Симеоновден – 1 септември

В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”.
Не се готви, не се пере и простира.Гледа се кой ще дойде ж къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита.
Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо.
Църковен празник: Св. Симеон Стълпник, известен сред българите като “Симеон орач”.

Малка Богородица – 8 септември

Празнува се предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейна чест се меси богородична пита, която се разчупва и раздава на всички в семейството, като се оставя парче за добитъка и къщата.

В накои райони на България между Голяма Богородица и Малка Богородица жените не перат, не такат, не шият и не месят, за да са здрави децата. Някъде колят курбан – овен в нейна чест.
Църковен празник: На този ден се чества рождението на Дева Мария.

Кръстовден – 14 семптември

Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или Симеоновден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На този ден се осветява семето за посев, а в някои райони започва гроздобера.
На места се организират общоселски събори, на които се колят курбани за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала.
Църковен празник: посветен е на “Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен”. В първите три столетия християните не притежават Кръста на Христос.Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики (виж Константин и Елена).Според преданието Елена отива в Ерусалим и открива Христовия Кръст.

Св.София, Вяра, Надежда и Любов – 17 семптември

На този ден се честава паметта на римлянката София и на нейните дъщери – Вяра, Надежда и Любов, убити по жесток начин оп заповед на император Адриан. Техните образи въплащават християнската нравственст -вяра в Бог, надежда в неговата доброта, любов към Бога и ближните.
Жените раздават питки и плодове за здраве. Всеки проявява милосърдие към хората в беда – помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.
Този ден е празник на София.

Октомври

Петковден (Петки) – 14 октомври

Народен празник, свързан с накои предхристиянски елементи. Обредите, които се правят на този ден са свързани с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане, а докато то трае жените не подхващат никаква работа, за да се роди здрав добитък. След оплождането се изпичат пресни питки. Правят се семейно-родови курбани за здраве и за нова къща.За курбана жените носят хлябове, вино и ракия. Прави се обща трапеза, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди да се нахранят жените си раздават една на друга парче хляб.
Господя църква – обичай, който се изпълнява първия понеделник преди Петковден. Той се изпълнява след като се прибере всичката реколта. Господя църква е курбан, коли се старият селски бик. Ако няма бик, се коли вол или овни.
Кокоша църква, Бож дух – този обичай съществува само в Източна Тракия и се изпълнява първата събота преди Петковден. Насред селото се пали огън и се слага на него голям казан. Всяка стопанка на къща носи една, две или повече кокошки, няколко глави кромид и малко масло. Кокошките се колят и се готвят в казана на яхния. На обяд се събира цялото село, свещеника прикадява и богославя трапезата и започва обяда. Преди да седнат всяка жена раздава парче хляб в чест на Бож дух.
Църковен празник: Преподобна Параскева – Петка Епивацка, Търновска е светица и отшелничка. Мощите на светицата са един от трофеите, които донася цар Иван Асен II след Клокотнишката битка.

Димитровден (Митровден, Разпуст) – 26 октомври

Този ден бележи началото на зимата: “Свети Георги лято носи, Свети Димитър – зима”. В народните престави Св.Димитър язди червен кон и от брадата му се посипват първите снежинки.
На този ден завършва периода, за който са наети ратаите, овчарите – от Гергьовден до Димитровден. На места на следващият ден, наречен разпус, става разплащането с работниците.
На Димитровден се правят сборове, курбани и служби.
В съботният ден преди празника е Димитрова Задушница.
Църковен празник: Св. Димитър Солунски – светец от Солун. Загива мъченически около 305 – 306 г.
Обредна трапеза: пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо.

Миши празници (Мишинден, Разпущене, Пуганци, Нистор) – 27 октомври

Празник в чест на мишките. В различните краища на България се празнува в различни дни: Източна България – на 24 ноември (Св.Катерина); Северозападна България – на Песи понеделник(първият понеделник от Великденските пости); Странджа и Родопите – през първите три дни на февруари (Трифонци); Беломорска Тракия – от Коледа до Богоявление.
За предпазване от мишките се спазват редица обреди и забрани. Строга е забраната за работа, особено за жените. Те не трябва да предат, да тъкат, да шият и пр. Не трябва да използват остри предмети, “за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби”.
В някои райони правят “Мишкина сватба”, чиято цел е да предпази от вредните гризачи.
Народната легенда гласи, че “мишките излезли от корема на езичник, когото Св.Нестор победил в битка”, а според друго предание – мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян

Ноември

Архангеловден (Аралангеловден, Рангеловден, св.Рангел, Събор на св. архангел Михаил ) – 8 ноември

Според народното вярване душата на човек не може да се отдели от тялото, ако не дойде Св.Рангел да я прибере. Той е един от шестте братя – юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Наречен е душевадник, защото вади душата на човек.
Този ден се празнува в чест на св.Рангел, на смъртта, за да е по-леко на човек, когато вадят душата му.
На много места в деня на празника се коли курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които са подобни на приготвяните за погребения и помени. Обредните хлябове са най-често два и се наричат Рангелово блюдо и боговица, богова пита. Най-възрастният в дома разчупва хляба на кръст и, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле,св.Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!…”. Раздава се жито, което всеки поема с две ръце, за да е изобилна годината и изрича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
На Архангеловден е Рангелова задушница – една от най-големите през годината. Провежда се тържествена служба в църквата. На места се организират селски сборове и курбани. В някои райони изпълняват обреда, който е характерен за Мишинден, но сега целта е да се предпазят от вълци и мечки.
Църковен празник: Св.Михаил е един от седемте ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Изобразява се с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака. Архангел Михаил представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил – лечител на недъзите, Уриил – просветител на душите, Салатиил е застъпник пред Бога, Уехудиил е прославящ Бога, а Варахиил е подател на Божиите благословения. Ангелите са пазителите на човешкия род, и всеки човек получава с раждането си един ангел – хранител.
Обредна трапеза: обреден хляб, червено вино, овче месо.

Мартинци – 14(или 11 ноември) – 21 ноември

В различните краища на страната празника се чества по различен начин. На места в Западна България тези дни се празнуват за предпазване от вълци, най-тачен е средният ден, наречен Мартиньок. В Плевенско принасят жертва черно пиле за предпазване от кокоша болест. Пилето се коли от най-старата жена в семейството и то през прага на вратата или зад нея. Главата и краката на пилето се връзват с червен конец и се закачат зад вратата. Вярва се, че те предпазват къщата от всякакво зло и магии. Воденичката и перушината се запазват и се използват като лек.
Според народното вярване нощите от 14(11) – 21 ноември са много лоши, по-лоши дори и от Мръсните дни. През тях човек може да се разболее от различни болести.

Въведение Богородично – 21 ноември

На 21 ноември Българската православна църква отбелязва един от големите Богородични празници – Въведение на Божията Майка в храма, честван и като Ден на християнската младеж и семейство. Най-ранното известие за този празник в древната Църква е от края на І век. През VІІ век патриарх Тарасий го въвежда в Константинополската църква, а в Римокатолическата е установен от папа Григорий ХІ и за първи път е празнуван през 1374 година.      В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма. Тя заживяла там в служба на Бога, прекарвала дните си в усърден труд, молитви и се подготвяла да стане майка на Божия Син. Когато Дева Мария навършила пълнолетие, тя пожелала да не се омъжва, а да се посвети изцяло на Бога. Тогава свещениците по внушение на Светия Дух я сгодили за престарелия й сродник Йосиф. Той уважил обета й пред Господ, станал покровител на Света Богородица и пазител на родения от нея Иисус Христос.
Църковен празник: Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на празничната СВета Литургия, вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света. На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната Света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага.
Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември. То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. И днес българинът проявява, според възможностите си, традиционната благотворителност по повод Деня на християнското семейство. За да може и лишените от домашен уют да се почувстват по-малко самотни и изоставени. Приходите от различните благотворителни прояви отиват за сиропиталища и старчески домове, за подпомагане на инвалиди и социално слаби хора. В ценностната система на българина семейството е заемало и заема главно място. Няма път, който да не започва от къщата, казват мъдреците. Пак от нея започва и пътят към Църквата и вярата. Затова и празникът Въведение Богородично е на особена почит сред православния български народ.

Света Катерина – 24 ноември

В Източна Тракия денят се чества като Мишинден, а в Пловдивско се изпълнява обичай за предпазване от шарка: рано сутринта домакинята омесва тесто, от което откъсва малко и приготвя кравайче. След като го опече, тя го намазва с мед или рачел и го слага над вратата. От останалото тесто омесват пита, която също мажат с мед. Увиват я в бял месал и всеки член на семейството отчупва малък залък с думите: “Да ни е на помощ св.Катерина”. После раздават питата на минувачите. Вярва се, че къща, в която е приготвена такава пита, домашните няма да се разболяват от шарка.
Църковен празник: Великомъченица Екатерина – девойка от царски александрийски род. Тя влиза в деспут с езически жрец, но въпреки, че го печели е осъдена на смътр и жестоко убита.

Андреевден (Мечкинден, Андрей, Едрей, Едревден) – 30 ноември

В народния календар се приема за началото на зимния празничен цикъл. Свързва се с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва като пиле в яйце.
Празнува се в чест на мечката.
На този ден рано сутринта в котле се вари царевица, която е оставена да кисне във вода от предишната вечер. Когато се свари се хвърля нагоре в комина с възклицание: “На-а-ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!” В котлето се слага още по няколко зърна, от всичко, което се сее в полето и градината: боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес и т.н. Това се прави, за да се ражда и да наедрява всичко, което се сее и сади.
Обредна празник: Св. апостол Андрей Първозвани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър. Проповядва Християнското учение сред балканските народи. Разпнат на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен като “Андреев кръст”.
Обредна трапеза: варени житни и бобени зърна, прясна пита.